Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
24. И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.
25. И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.
26. А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.
27. И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо — от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.
28. Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.
Глава 2.
1. Такова беше видението на отблясъка от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: „сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе“.
2. И както Той ми говореше, влезе в мене дух и ме постави на нозете ми и чух Оногова, Който ми говореше.
3. И Той ми каза: „сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен.
4. И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, — при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог!
5. Ще слушат ли те, или не, — понеже те са размирен дом — но нека знаят, че е имало пророк между тях.
6. А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, — не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;
7. и говори им Моите думи, — слушат ли те, или не, — понеже те са упорити.
8. А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам“.
9. И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея — книжен свитък.
10. И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: „плач, охкане и тъга“.
Глава 3.
1. И каза ми: „сине човешки! изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев“.
2. Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък;
3. и каза ми: „сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам“, — и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.
4. И Той ми каза: „сине човешки! стани, та иди у дома Израилев, и говори им с Моите думи;
5. защото се пращаш не у народ с неразбрана реч и непонятен език, но у дома Израилев,
6. не у много народи с неразбрана реч и непонятен език, чиито думи не би разбрал; пък да бях те пратил и при тях, те биха те послушали;
7. а домът Израилев не ще иска да те слуша, защото те не искат да Ме слушат, понеже целият дом Израилев е с твърд лоб и с жестоко сърце.
8. Ето, Аз направих и твоето лице твърдо наспроти техните лица, и твоето чело твърдо наспроти техния лоб.
9. Като диамант, който е по-твърд от камък, направих челото ти; не бой се от тях и не се страхувай пред тяхното лице, защото те са дом размирен“.
10. И каза ми: „сине човешки! всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми със сърцето си и изслушай с ушите си;
11. стани, та иди при преселниците, при синовете на твоя народ, говори им и кажи им: тъй казва Господ Бог! па слушат ли те, или не“.
12. И подигна ме духът; и чух зад мене си голям гръмовен глас: „благословена славата на Господа от мястото си!“
13. и също шум от крилата на животните, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях и звук от силен гръм.
14. И духът ме подигна и ме взе. И вървях огорчен, с развълнуван дух; и ръката Господня беше крепко върху мене.
15. И дойдох при преселниците в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и спрях се там, дето те живееха, и прекарах у тях седем дена в почуда.
16. А като се изминаха седем дена, биде към мене слово Господне:
17. „сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене.
18. Кога кажа на беззаконника: «бездруго ще умреш!» а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, — тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.
19. Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си.
20. И ако праведник отстъпи от правдата си и постъпи беззаконно, когато Аз туря отпреде му препънка, и умре, то, ако не си го вразумявал, той ще умре поради греха си, и не ще му се припомнят праведните му дела, що е вършил; но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.